Сахаджа форум: Терминът християни и името Христос - Сахаджа форум

Терминът християни и името Христос, също така, са се срещали векове преди някой изобщо да чуе за християнство. Христос не е име, а нарицателно, подобно и на нарицателното Хрестос.

Открива се употребено още V век преди новата ера от Херодот, Есхил и други класически гръцки автори, като се е отнасяло както за хора, така и за предмети. При Есхил, например, в "Хоефори" четем за Manteumata Pytho-cresta - предсказанията, изречени от питийския бог, "чрез питията". А pythocrestos е аноминатив в единствено число на прилагателно, получено от chrao, което означава "допитвам се до оракула", "отговарям от името на оракула" и "получавам отговор от оракул или бог".

Ранната йоническа форма на тази дума е chreo. Платон (във Федър) пише следното - "chrestos ei hoti hegei..." - "много си мил, че ме смяташ за..." (Платон - Диалози, том II). Нарицателното Хрестос се е употребявало за всеки отличен ученик на някой ярък Учител, на всеки следовник на някоя школа или учение, на всеки жрец, прорицател или просто на всеки един добър, благ човек, който води честен живот. С такова прозвище са удостоявани светли умове като Платон и Сократ, например. От там всички хора, които са вярвали на някой такъв добър и свят човек, са се наричали хрЕстияни, тоест добри хора, много преди скалъпяването на християнската религия като такава.

А chrio означава друго - намазвам, помазвам, натривам, от където идва и името или по-точно прозвището Christos. Под teochristos древните елини са имали предвид богопомазан. Но прозвището Christos не означава помазан, а онзи, който помазва, помазващият.

Съществува едно много предхрестиянско пророчество на Еритейската сибила, което гласи: IESOUS CHREISTOS THEOU HUIOS SOTER STAUROS, и което само по себе си представлява подреждане на съществителни - "Исус, Христос, Син на Бога, Спасител, Кръст". То се отнася до едно пришествие - слизането на Духа на Истината, след което ще настъпи Златният век. Но то, макар да служи като база за изграждането едно християнско пророчество, така нужно да апологизира една изкуствено създадена нова религия на базата на стари митологични вярвания, всъщност, не е такова, а езическо предхристиянско.

В книгата си "Пътешествия", например, д-р Кларк описва открит от него един езически паметник в Делфи. Той пише: "В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб открихме следният надпис, точно както е написан тук - нищо от него не беше повредено или изличено - който ни представя може би единствения досега известен случай на надгобен надпис върху подобен паметник. Надписът гласеше буквално: CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS PELASGIOTES ETON IE - ХРИСТОС, ПЪРВИЯТ ТЕСАЛУНИЕЦ ОТ ЛАРИСА, ПЕЛАСГ, ГОДИШЕН ГЕРОЙ".

Според по-нататъшни проучвания на намерената уникална находка, се установява, че човекът е бил неофит, умрял в 18-та година на своето неофитство и това, че е определен като герой, показва, че е преминал предварителните изпитания като герой, но е умрял преди последната мистерия, която би го превърнала един човек от ХрЕстос в ХрИстос - от послушник, ученик, помазан, последовател на някакво древно учение в Учител, в Помазващ - в посвещаващ в тайните мистерии на това учение.

А що се отнася до Павката с истинското име Саул, той е бил просто един платен римски агент, който нагажда красивите новаторски идеи на Исус за свои цели, обслужващи единствено неговата ламтяща за власт персона и неговия болен мегаломански мозък и нискостеблена продажна душица, което, разбира се, е било добре дошло за Рим.

Източник.