Sign In
Register
Help
Posted 03 November 2009 - 08:40 AM
Quote
откъс от разговор с Нисаргадатта Махарадж:
В – Аз ви задавам въпрос и вие отговаряте. Съзнавате ли въпроса и отговора?
НМ – В действителност аз не слушам и не отговарям. В света на явленията въпросът и отговорът просто се случват. Но нищо не се случва с мен. Всичко просто се случва.
В – И вие само наблюдавате?
НМ – Какво значи да наблюдаваш? Да наблюдаваш, значи просто да знаеш. Валя дъжд и сега спря. Аз не се намокрих. Знам, че е имало дъжд, но не съм докоснат от него. Аз само наблюдавах дъжда.
В – Напълно реализирания човек, спонтанно пребиваващ във висшето състояние, в същото време яде, пие и т.н. Той осъзнава ли всичко това или не?
НМ – Това, в което действа съзнанието, вселенското съзнание или умът, ние наричаме ефир на съзнанието. Всички обекти в съзнанието образуват вселената. Това, което е извън едното и другото и ги поддържа и двете е висшето състояние, състояние на висш покой и тишина. Който се докосне до него, изчезва. То е недостижимо за думите и ума. Можете да го наречете Бог или Парабрахман, или Всша Реалност, но тези имена се дават от ума. Това е състояние без имена, без съдържание, без усилия, спонтанно, отвъд битие и небитие.
В – Но пребиваващия там запазва ли съзнание?
НМ – Както вселената представлява тяло за ума, така и съзнанието предствавлява тяло за Висшето. Висшето не съзнава, но е източник на съзнанието.
В – В моята всекидневна дейност много неща стават по навик, автоматически. Аз осъзнавам общата цел, но не всяко движение в детайли. Колкото повече моето съзнание се разширява и задълбочава, детайлите отстъпват място на общите насоки. Това същото ли е, което се случва с джнани, но в по-голяма степен?
НМ – На ниво на съзнанието – да. Във висшето състояние – не. Това състояние е абсолютно цялостно и неделимо, единна непрекъсната реалност. Единственият начин да го познаете, е да бъдете това. За неговото възприятие не са необходими органи на чувствата, за неговото познание не е необходим ум.
------------
Единственият начин да го познаете, е да бъдете това. За неговото познание не е необходим ум. То не се нуждае от доказателства на ума.
В – Аз ви задавам въпрос и вие отговаряте. Съзнавате ли въпроса и отговора?
НМ – В действителност аз не слушам и не отговарям. В света на явленията въпросът и отговорът просто се случват. Но нищо не се случва с мен. Всичко просто се случва.
В – И вие само наблюдавате?
НМ – Какво значи да наблюдаваш? Да наблюдаваш, значи просто да знаеш. Валя дъжд и сега спря. Аз не се намокрих. Знам, че е имало дъжд, но не съм докоснат от него. Аз само наблюдавах дъжда.
В – Напълно реализирания човек, спонтанно пребиваващ във висшето състояние, в същото време яде, пие и т.н. Той осъзнава ли всичко това или не?
НМ – Това, в което действа съзнанието, вселенското съзнание или умът, ние наричаме ефир на съзнанието. Всички обекти в съзнанието образуват вселената. Това, което е извън едното и другото и ги поддържа и двете е висшето състояние, състояние на висш покой и тишина. Който се докосне до него, изчезва. То е недостижимо за думите и ума. Можете да го наречете Бог или Парабрахман, или Всша Реалност, но тези имена се дават от ума. Това е състояние без имена, без съдържание, без усилия, спонтанно, отвъд битие и небитие.
В – Но пребиваващия там запазва ли съзнание?
НМ – Както вселената представлява тяло за ума, така и съзнанието предствавлява тяло за Висшето. Висшето не съзнава, но е източник на съзнанието.
В – В моята всекидневна дейност много неща стават по навик, автоматически. Аз осъзнавам общата цел, но не всяко движение в детайли. Колкото повече моето съзнание се разширява и задълбочава, детайлите отстъпват място на общите насоки. Това същото ли е, което се случва с джнани, но в по-голяма степен?
НМ – На ниво на съзнанието – да. Във висшето състояние – не. Това състояние е абсолютно цялостно и неделимо, единна непрекъсната реалност. Единственият начин да го познаете, е да бъдете това. За неговото възприятие не са необходими органи на чувствата, за неговото познание не е необходим ум.
------------
Единственият начин да го познаете, е да бъдете това. За неговото познание не е необходим ум. То не се нуждае от доказателства на ума.
Този разговор с Нисаргадатта Махарадж отново потвърждава че:
1. Човек не е творец.
2. Човек е само наблюдател.
3. Висша Реалност е недостижима за думите и ума.
4. Единственият начин да познаем Висша Реалност е да бъдем в нея, т.е. тя не може да бъде възприета по друг начин.
MultiQuote