[Търсач]

ТРОИЧНАТА ПРОТЕНОЯ
(Материалът е от „Наг Хамади Лайбръри“ – http://www.gnosis.or.../trimorph.html)

Аз съм Протеноя (от самото начало – бел.пр.), Мисълта, която обитава в Светлината. Аз съм движението, което обитава в Цялото – тази, в която битува Цялото; първородната сред тези, които ще бъдат, тази, която съществува преди Цялото. Наречена е с три имена, въпреки че обитава сама, тъй като е перфектна. Аз съм невидима в Мисълта на Невидимото. Проявена съм в неизмеримото, в неизговореното. Аз съм невъзприемаема, обитаваща в невъзприемаемото. Движа се във всяко същество.

Аз съм животът на моята Епиноя, която обитава във всяка енергия и във всяко вечно движение, и в невидимите светлини, и в архангели, и ангели, и демони, и във всяка душа, обитаваща ада, и във всяка материална душа. Обитавам в тези, които ще бъдат. Движа се във всекиго и обитавам във всички тях. Аз вървя право нагоре. Пробуждам тези, които спят. И аз съм зрението на тези, които пребивават в сън.

Аз съм Невидимата в Цялото. Аз съм тази, която утешава наранените, тъй като познавам Цялото, което съществува. Аз съм неизброима, отвъд всяко нещо. Аз съм неизмерима, неизговорена, но въпреки това, винаги, когато пожелая, ще се разкрия по мое усмотрение. Аз съм главата на Цялото. Съществувам преди Цялото и съм Цялото, тъй като съществувам във всекиго.

Аз съм Гласът, който говори нежно. Съществувам от началото. Обитавам Светлината, която заобикаля всички. Скритият Глас е този, който обитава в мен, вътре в невъзприемаемата, неизмеримата Мисъл, в безкрайната Тишина.

Аз слязох сред долния свят и огрях тъмнината. Аз съм тази, която изля водата. Аз съм тази, която е скрита в лъчистите води. Аз съм тази, която постепенно изявява Цялото чрез своята Мисъл. Аз съм тази, която е натоварена, обременена с Гласа. Чрез мен идва познанието. Обитавам в неизмеримо великите и непознатите. Аз съм възприятие и познание, произнасяща Гласа чрез средствата на мисълта. Аз съм истинският Глас. Крещя във всекиго и те го разпознават, защото едно семенце обитава в тях. Аз съм Мисълта на Отеца и чрез мен просперира Гласът, който е познанието за вечните неща. Съществувам като Мисъл за Цялото, бидейки едно с непознатата и невъзприемаема Мисъл. Разкривам се, да, аз съм сред тези, които ме разпознават. Аз съм тази, която съм с всекиго чрез непорочността на скритата Мисъл и (…) Глас от невидимата Мисъл. Тя е неизмерима, тъй като обитава в Неизмеримото. Това е мистерия. (…) Тя е невидима за всички, които са видими в Невъзприемаемото. (…) Тя е Светлина, обитаваща в Светлина.

Ние сме и тези, които сами се отделиха от видимия свят, тъй като сме спасени чрез скритата мъдрост, чрез средствата на неизразимо великия, неизмерим Глас. И той (който е скрит в нас) дава приноса на своя плод към Водата на Живота.

Тогава Синът, който е перфектен във всяко отношение, тоест Думата (Словото в християнството – бел.пр.), което произлиза чрез Гласа, който дойде от висотата, който съдържа в себе си Името, който е Светлина – той разкри вечните неща и всичко непознато стана познато. Той разкри трудните за обяснение и тайни неща. И пророкува за онези, които обитават в Тишината с Първата Мисъл. Той разкри себе си пред тези, които съществуват в тъмнина, разкри се пред тези, които обитават в бездна, и пред тези, които обитават в скритите съкровищници – на тях им разказа неизразимо велики мистерии и учеше на неповторими доктрини всички, които станаха Синове на Светлината.

Сега Гласът, който произлиза от моята Мисъл, съществува като три вечности: Отецът, Майката и Синът. Съществуват възприемаеми като Реч. (Гласът) има в себе си Дума/Слово, притежаващо цялата (слава) и има три мъжки аспекта, три енергии и три имена. Те съществуват като три (…), които са четириъгълници (…) тайно в тишината на Неизмеримо Великия.

Това е самият Той, който ще бъде – Христосът. А що се отнася до мен, аз го помазах като славата на Невидимия Дух, с доброта. Трите установих сами във вечна слава през еоните в Живата Вода, тоест славата, която обкръжава Него – този, който дойде пръв в Светлината на тези величави еони и в тази славна Светлина той постоянства неотклонно. И той остана в собствената си Светлина, която го заобикаляше, тоест Окото на Светлината, която грее в слава върху мен.