Сахаджа форум: Вниманието - Сахаджа форум

Jump to content

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Вниманието Завършеното платно на вашето същество

#1 Guest_Търсач_*

  • Group: Guests

Post icon  Posted 03 November 2009 - 08:33 AM

Бих казал вниманието е едно от най-важните неща по време на медитация. Като за начало по време на медитация трябва да намерим най-удобната асана/поза/, в която нашето внимание да не се насочва към болежките на тялото. Аз лично използвам полу-лотус, като обаче поставям краката един до друг, а не един в/у друг.

Следващия етап е къде е нашето внимание. Обикновенно най-голямото изпитание са нашите мисли. Те обикновенно са свързани с нашето минало или нашето бъдеще. Спомням си едно време като четях книжката на Веско Лучански, той споменава, че ако останеш без мисли за определено време постигаш самадхи. Биджа мантрите за оставане без мисли са Хам и Кшам. Може да се каже и просто: Прощавам, Прощавам, Прощавам.

Разбира се най-лесно е когато Кундалини премине през Агия чакра, тогава се получава раздалечаване м/у мислите и най-накрая спиране. Вие може да установите вашето внимание над главата и да останете за определено време така. Ако усетите пулсиране в темената област означава, че Кундалини се опитва да пречисти и проникне през последната чакра в нашето тяло.
Пулсирането може да се преодолее ако масажирате главата.

Ето и част от лекция на Шри Матаджи по темата:

„Вниманието е цялата основа, платното на вашето същество. Вниманието е завършеното платно. Завършеното платно на вашето същество е вниманието. Доколко сте потънали в него, до колко много сте го разкрили, колко далече сте стигнали е друг въпрос.

Вниманието е читта, а Бог е Внимание. Доколко е просветлено вниманието ви е нещо различно. Но вниманието ви е Бог, ако станете до такава степен просветлени. Може да се каже, че то е като екран, който е опънат за филма – каквито и намерения да има вниманието ви, да кажем, или рисунки, или движения, те се показват върху платното. Не знам каква е думата за вритти на английски. Тя не е наклонност, а човек, който става готов за или вниманието му е привлечено от нещо. Не знам дали има точна дума на английски за вритти.

Та вашето внимание е просто чисто, завършено чисто платно, което – по начало - е под въздействието на трите Гуни. А както знаете, трите Гуни идват при вас една от миналото, една от бъдещето и една от настоящето. И какъвто и да е бил вашият опит по отношение на нещо определено или на конкретен случай, то той е записан напълно във вашата памет. Например, ако видите черния цвят, всичко, което върви с него, се записва в паметта ви. Веднага щом видите черен цвят, доста от него изниква (в съзнанието ви – бел.пр.)

Това означава, че щом го видите с вниманието си, вниманието ви се смесва или – може да се каже – се оцветява със всички спомени относно черния цвят. И тогава в съотвествие с начина, по който вниманието ви е било засегнато, се проявяват вашите действия. Например, точно сега нещо е изгорено от пламъка. И всички вие го осъзнавате. Следващият път, когато видите пламък, първото нещо, което отново ще се случи, е, че ще бъдете внимателни. Случаят няма да се повтори, но всички спомени ще изплуват и вие ще се опитате да бъдете внимателни и да предупредите другите, защото вниманието ви ще го осъзнае веднага щом го види.

Защото екранът на вниманието само ще започне да изхвърля от себе си картините обратно върху платното, чрез вашия минал опит. Това е един жив екран. Или ако може би имате идеи, които сте обмисляли, или идеи за бъдещето – например, сигурно сте си мислили, че ако срещнете еди-кой си, бихте му казали еди-какво си – тогава щом срещенете човека, идеите за него започват да бълбукат и вие се обръщате към него по замисления начин. Всичко това е складирано вътре във вас, независимо дали се отнася за бъдещето или за миналото. То се поражда от вниманието чрез този бълбукащ процес, който зависи от вашата отзивчива природа, от това къде сте насочени.

Ето това се нарича вритти, но Аз не знам каква е думата на английски език за “на какво си склонен, податлив”. Вритти е много неутрална дума и не означава нищо лошо. Значи накъде ви тегли.

Вритти означава темперамент, чрез който сте водени. Какъвто и да е вашият темперамент, той действа от само себе си. Например, ако видите вървящ слепец, той не вижда нещата (около него – бел.пр.). Някой може да му се ядоса. Друг може да изпита съжаление. Трети може да се приближи и да му помогне. Това е вритти, темпераментът, който сте развили чрез трите Гуни. Затова вниманието се идентифицира с вас и когато вие се идентифицирате с вашата вритти, с вашия темперамент, тогава се намирате все още в погрешно идентифицирана област.”
Шри Матаджи (Долис Хил, 26 май 1980 г.)
0

#2 Guest_Търсач_*

  • Group: Guests

Posted 05 November 2010 - 10:50 AM

извадки от “Вниманието”

Долис Хил, 26 май 1980 г.

(...) Така че вниманието, което имате, е единственият начин да познаете реалността. Важно е вашето собствено внимание, а не вниманието на другите нито вашето внимание към другите. Това ясно трябва да бъде разбрано. Ако разберете, че всико трябва да бъде за ваша консумация и че чрез вниманието ви трябва да издигнете себе си по-високо, тогава ще стане. В противен случай е все едно да ви дадат храна на вас, а вие я да я дадете на някой, който вече се е нахранил, а за вас да не остане нищо. И този някой може да не се нахрани, защото не знае, че сте му дали храна

(...) Вниманието е цялата основа, платното на вашето същество. Вниманието е завършеното платно. (...) Доколко сте потънали в него, до колко много сте го разкрили, колко далече сте стигнали е друг въпрос. (...) Може да се каже, че то е като екран, който е опънат за филма – каквито и намерения да има вниманието ви, да кажем, или рисунки, или движения, те се показват върху платното.(...)

Та вашето внимание е просто чисто, завършено чисто платно, което – по начало - е под въздействието на трите Гуни. А както знаете, трите Гуни идват при вас една от миналото, една от бъдещето и една от настоящето. И какъвто и да е бил вашият опит по отношение на нещо определено или на конкретен случай, то той е записан напълно във вашата памет. Например, ако видите черния цвят, всичко, което върви с него, се записва в паметта ви. Веднага щом видите черен цвят, доста от него изниква (в съзнанието ви – бел.пр.). Това означава, че щом го видите с вниманието си, вниманието ви се смесва или – може да се каже – се оцветява със всички спомени относно церния цвят. И тогава в съотвествие с начина, по който вниманието ви е било засегнато, се проявяват вашите действия.(...) Защото екранът на вниманието само ще започне да изхвърля от себе си картините обратно върху платното, чрез вашия минал опит. Това е един жив екран.(...) Всичко това е складирано вътре във вас, независимо дали се отнася за бъдещето или за миналото. То се поражда от вниманието чрез този бълбукащ процес, който зависи от вашата отзивчива природа, от това накъде сте насочени.

(...) Онова, което ви дава споменът, е мит. (...) Защото е слаба Лявата ви страна, тоест винаги живеете във вашите спомени. Така Лявата ви страна е по-силна от самите вас. Ако можете да направите себе си по-силни от вашите спомени, нищо не може да ви обсеби. Но след като получите Реализация вие все още не се идентифицирате с онова състояние на ума, в което можете да видите вашето его и суперего като митове. Все още сте хванати от егото и суперегото и затова вниманието ви е объркано. В едно невинно малко дете вниманието е в най-прост и чист вид и детето вижда всичко като в пратйакша, тоест в действителното преживяване на нещата, защото няма спомени. То ще трябва да изгори ръката си, за да почувства, че един предмет гори. Ще трябва да докосне нещо студено, за да знае, че е студено. Паметта му все още не е изградена. Така че то живее в реалното преживяване на нещата, а това “реално преживяване” се превръща в памет, в спомен.

И щом се изгради един по-силен спомен, цялата личност е под въздействието на паметта. Условностите от всякакъв характер се проявяват чрез нея. (...) Ако е било его, тогава се чувствате щастливи. Ако е било нещо, което задоволява егото ви, тогава се чувствате много щастливи. Ако не е било така, ако сте били подтискани, тогава се проявява суперегото и се чувствате много нещастни. И при двете състояния – щастие и нещастие – вие се намирате в мита. Митът все още съществува и вие трябва да отидете отвъд него. (...)

(...) По същия начин, когато наистина балансираме нашите Гуни подходящо, тогава постепенно ставаме господари на цялата ситуация. Вниманието ни не се отвлича от нещата, които вече сме правили или които сме разбрали чрез нашите спомени или опит, или нещо подобно. Нито се отклонява твърде много надясно, така че да насилваме или доминираме някого. (...)

(...) Пластът се издига, вниманието ви се издига до по-високо ниво. А нещата от Дясната страна, които увлича със себе си, ви носят объркване, викш-па. Трябва ли да сте объркани? Всеки интелектуалец, колкото и блестящ да е, е объркан. И колкото по-объркан е той, толкова повече се самоизтъква. Понеже е объркан, не се чувства сигурен и затова настоява на своето: “Това е еди-какво си, това си е”. Тоест, ако е така, защо толкова настоява? (...) Така че трябва да балансирате и двете страни и да бъдете в Центъра, в равновесие. (...) Вашето внимание вече блещука, защото чрез него може да видите какво не е наред с вас, какво не е наред с другите и как се справяте със самите себе си. Но напредъкът се забавя, защото не знаете, че вниманието е чиста форма и че всичко, което взимате във вниманието си, е митично, то е мит. Ако постепенно отхвърлите този мит и не зависите от това дали сте щастливи или нещастни, а просто наблюдавате нещата, вниманието ви ще полети и ще се установи на много по-високо място. Вместо това, вниманито ви постоянно се движи насам-натам и движението нагоре е по-бавно. (...) Всички митове трябва да бъдат отхвърлени и най-добрият начин да го направите е да бъдете в съзнание без мисли. Защото веднага щом прекрачите трите Гуни, оставате в съзнание без мисли.

(...) Онова, което всъщност става при Реализацията, е, че Кундалини се издига и се появява като – може да се каже – малък, тънък косъм, който е пронизал Сахасрара... Това е едно много малко движение - то без съмнение е много трудно – но все пак се е осъществило. Но вие не се разпростирате така. Вашите чакри са пронизани само в центъра, а останалото внимание е все още недокоснато. Всъщност то е толкова недокоснато, че дори не чувствате, че е пронизано (от Кундалини - бел. пр.). Сега трябва да го разширите. Отворете го, за да могат повече нишки от Кундалини да се издигнат и вашето внимание, което е в тези центрове, да се разпростре. Чрез разширяването си то извлича навън всички митове от двете страни. Във всеки център вниманието ни се простветлява от светлината, която преминава през центъра. (...) Овладяването на вашето внимание ще се осъществи, когато започнете да виждате, че всичко онова, което ви разстройва, е мит.

(...) Как да го постигнем? Всъщност как в ежедневието да заличим спомените от миналото? Да заличиш спомените от миналото е да си създадеш нови спомени. Първо, трябва да помните кога сте получили Реализация. Винаги си мислете за това. Когато някакъв спомен се появи, опитайте се да си помислите как сте получили Реализация. При всеки спомен, който ви разстройва или въодушевява, просто се опитайте да си спомните как стигнахте до Реализацията. Когато усетите във вас агресия към нещо или гняв към някого, просто си спомнете радостта от отдаването. Просто си помислете за радостта от отдаването, от това разтваряне на Себето. Трябва да бъдат изградени нови спомени. Ако започнете да изграждате нови спомени, тогава ще започнете да събирате мигове, за да установите други мигове, имащи същите спомени. Като например споменът за това как сте се опитали да помогнете на някого, издигайки неговата Кундалини. Проблемът ще е в това, че когато сте издигали Кундалини на другите, сте били в съзнание без мисли – не сте имали никакви мисли –, а мисълта е единственото нещо, което оставя впечатление. Но в такъв момент вие “запечатвате” само радостта от издигането на Кундалини.

Ако “запечатате” радостта от това как издигате Кундалини на другите, ще почувствате как едно ново богатство от подобни красиви моменти се натрупва. А всички онези спомени, които ви носят объркване или страх, или щастие и нещастие, ще отпаднат и ще остане чистата радост. Защото повечето от натрупаните във вас спомени ще са за радост. Радостта няма мисли. Тя е просто едно преживяване, пратйакша.

Затова ви казах да си държите очите отворени. Надявам се да разберете какво имам предвид с това.

Нека Бог да благослови всички вас.
0

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users