Сахаджа форум: Рамана Махариши - Упадеша Манджари или Духовни наставления - Част 2 - Сахаджа форум

Jump to content

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Рамана Махариши - Упадеша Манджари или Духовни наставления - Част 2

#1 Guest_Търсач_*

  • Group: Guests

Posted 17 September 2011 - 07:43 AM

Трета глава

Преживяване

(Анубхава)





1. Какво е светлината на Съзнанието?



Това е Самосветещото Битие-Съзнание, което разкрива на виждащия света от имена и форми, едновременно вътре и вън от него. За съществуването на това Битие-Съзнание подсказват обектите, осветени от него. То не става обект на съзнанието.



2. Какво е Знание (виджнана)?



Това е спокойното състояние на Битие-Съзнание, което се изпитва от напредналия аспирант, и което е подобно на океан без вълни или неподвижен етер.



3. Какво е Блаженство?



Това е преживяването на Радост (или Мир) в състоянието виджнана, свободно от всички активности и подобно на дълбок сън. То се нарича също и кевала нирвикалпа (състояние без концепции).



4. Какво е състоянието отвъд Блаженството?



Това е състоянието на неспирен покой на ума, който се установява в състояние на абсолютна неподвижност, джаграт-сушупти (букв. дълбок сън с осъзнаване), което прилича на буден дълбок сън. В това състояние, въпреки активността на тялото и сетивата, няма външно осъзнаване, както бебето потънало в сън[1] (не съзнава храната, давана от майка му). Йогинът, който е в това състояние е бездействен, дори докато изглежда че е ангажиран с дейност. Това е наречено също сахаджа нирвикалпа самадхи (естествено състояние на абсорбция в себе си без концепции).



5. Доколко е авторитетно изказването, че всички подвижни и неподвижни светове зависят от мен?



Себето значи въплътеното Битие. Всички обекти се преживяват единствено, когато енергията, която е латентна в състоянието на дълбок сън, се появи заедно с идеята за “аз”. Себето присъства във всички възприятия като възприемащ. Когато “азът” отсъства, няма обекти, които да се видят. Поради всички тези причини, може да се каже, че всичко произлиза от Себето и се връща обратно в Себето.



6. След като действително навсякъде се наблюдава безчислено множество от тела с оживяващите ги личности, как може да се каже, че съществува само едно Себе?



Ако е приета идеята “аз съм тялото”[2], личностите ще са многобройни. Състоянието, в което тази идея я няма е Себето, понеже в това състояние няма други обекти. Именно поради тази причина, Себето е разглеждано като само едно.



7. Какъв е авторитета на изказването, че Брахман може да бъде схванат чрез ума и в същото време, че не може да бъде схванат чрез ума?



Не може да се схване от нечист ум, но може да се схване от чист ум.



8. Какво е чист им и какво е нечист ум?



Невъобразимата мощ на Брахман, която разделя себе си от Брахман и в единство с отражението на Съзнанието (Чидабхаша) приема различни форми е това, което се нарича нечист ум. Когато той стане свободен от отражението на Съзнанието (абхаша) чрез различаване, се нарича чист ум. Неговото състояние на единство с Брахман е осъзнаването на Брахман. Енергията, която е съпроводена от отражението на Съзнанието, е наречена нечист ум и неговото състояние на отделеност от Брахман е несхващането на Брахман.



9. Възможно ли е да преодолеем кармата (прарабдха), дори когато тялото съществува, след като е казано, че тя трае до смъртта на тялото?



Да. Ако агентът (извършващият), от който зависи кармата, а именно егото, което възниква между тялото и Себето, се слее с източника си и изгуби формата си, ще оцелее ли кармата, която зависи от него? Следователно, когато няма “аз”, няма и карма.



10. След като Себето е Съществуване и Съзнание, каква е причината за описването му като различно от съществуващото и несъществуващото, съзнателното и несъзнателното?



Въпреки че Себето е реално, понеже обхваща всичко, то не оставя място за въпроси, подразбиращи дуалност, за неговата реалност или нереалност. Затова е казано, че е различно от реалното и нереалното. Също така, дори и да е Съзнание, понеже то нищо не съзнава и не става познато от нещо, за него се казва, че е различно от съзнателното и несъзнателното.







Четвърта глава

Постигане

(Арудха)





1. Какво е състоянието на завършено Знание?



Това е устойчиво и безусилно пребиваване в Себето, в което умът, който е станал едно с него, впоследствие никога не се появява отново. Тоест, както всеки обикновено и естествено има идеята “аз не съм коза, нито крава, нито друго животно, а човек”, когато той мисли за тялото си, така и за този, който знае “аз не съм принципите (таттвите), започващи с тялото и свършващи със звука (нада), а Себето, което е Съществуване, Съзнание, Блаженство и естествено себеосъзнаване (атма праджна)” се казва, че е постигнал устойчиво Знание.



2. Към кое от седемте степени на знанието (джнана бхумики)[3] принадлежи мъдрецът (джняни)?



Той принадлежи към четвъртата степен.



3. Ако е така, защо са отбелязани още три по висши степени?



Признаците на степените от четири до седем са базирани на преживяванията на реализирана личност (дживанмукта). Те не са степени на знание и освобождение. Що се касае до знанието и освобождението, няма каквото и да е различие между тях, отбелязано като тези четири степени.



4. Ако освобождението е присъщо за всички степени, защо само вариштха (букв. най-съвършената) е най-възхвалявана?



Що се касае за преживяване на Блаженство на вариштха, той е възхваляван единствено заради специалните заслуги, придобити от него в предишните му раждaния, които са причина за това постижение.



5. Тъй като няма никой, който да не желае да изпитва постоянно Блаженство, каква е причината, че не всички мъдреци (джняни) постигат състоянието на вариштха?



То не се постига просто чрез искане или усилие. Карма (прарабдха) е неговата причина. Тъй като егото умира заедно с нея още в четвъртата степен (бхумика), къде е агентът отвъд тази степен, който желае нещо или прави усилия? Полагащите усилия, не са мъдреци (джняни). Свещените текстове (шрути) споменават ли изрично, че освен вариштха останалите три степени са непросветлени?



6. Тъй като някои свещени текстове казват, че висшето състояние е това, в което сетивните органи и умът са напълно унищожени, как това състояние е съвместимо с тялото и сетивата?



Ако това беше така, нямаше да има разлика между висшето състояние и състоянието на дълбок сън. Освен това, как може то да бъде наречено естествено състояние, ако то съществува в едно време, а в друго не? Това се случва, както беше казано по-горе, с някои хора, в съответствие с тяхната карма (прарабдха), за известно време или до самата им смърт. Това не може да бъде разглеждано правилно, като крайното състояние. Ако беше така, това щеше да значи, че всички велики души и Господ, които са автори на Ведическите произведения (джнана грантхите) и Ведите, са непросветлени личности. Ако висшето състояние е това, в което нито сетивата, нито умът съществуват, и не по начина по който те съществуват, как може това да бъде върховното състояние (папипурнам)? Тъй като единствено кармата е отговорна за действието и бездействието на мъдреците, великите души декларират, че единствено сахаджа нирвикалпа (естественото състояние без концепции) е висшето състояние.



7. Каква е разликата между обикновения дълбок сън и бодърстващия дълбок сън (джаграт сушупти)?



В обикновения дълбок сън, просто няма мисли, но също така няма и осъзнаване. В будния дълбок сън има само осъзнаване. Затова е наречен бодърстване, докато спиш, т.е. дълбок сън, в който има осъзнаване.



8. Защо Себето е описано едновременно като четвъртото състояние (турия) и като отвъд четвъртото състояние (туриятита)?



Турия значи четвърто. Преживяващите (дживите) трите състояния на будност, сън със съновидения и дълбок сън, познати като вишва, тайджаса и праджна, които се скитат, редувайки тези три състояния, не са Себето. Именно с цел да се изясни, че Себето е различно от тях и е свидетел на тези състояния е наречено четвърто (турия). Когато това се узнае, трите преживяващи изчезват и идеята, че Себето е свидетел, което е четвъртото също изчезва. Затова Себето в описано като отвъд четвъртото (туриятита).



9. Каква полза извлича мъдрецът от свещените книги (шрути)?



Мъдрецът, който е въплъщение на истините, споменати в свещените писания, няма полза от тях.



10. Има ли някаква връзка между придобиването на свръхестествени сили (сиддхи) и освобождението (мукти)?



Единствено просветленото изследване води до освобождение. Всички свръхестествени сили са илюзорни проявления на мая (маяшакти). Себереализацията, която е постоянна, е единственото истинско постижение (сиддхи). Постижения, които се появяват и изчезват, бидейки ефект на мая, не могат да са реални. Те са правят с цел получаване на слава, удоволствие и др. Те идват при някои хора неочаквано, вследствие на кармата им. Знай, че единството Брахман е истинската цел на всички постижения. Това също е състоянието на свобода (айкя мукти), познато като единство (саюджя).



11. Ако е такава природата на освобождението, защо някои свещени текстове го свързват с тялото и казват, че индивидуалната душа може да постигне освобождение само преживе?



Освобождението и природата на неговото изживяване е необходимо да се разглежда в случай, че робството е реално. Що се касае до Себето (Пуруша), то всъщност няма ограничения в никое от четирите състояния. Понеже робството е просто вербално приемане според ясните изявления на системата Веданта, как може да възникне въпроса за освобождение, който е свързан с въпроса за робството, след като робство няма? Без да се знае тази истина, да изследваш природата на робството и освобождението, е като изследването на несъществуващата височина, цвят и т.н. на сина на безплодната жена или на рогата на заека.



12. Ако е така, предписанията за робството и освобождението, намиращи се в свещените текстове, не са ли неуместни и неверни?



Не, не са. Напротив, илюзията за робството, изфабрикувана поради невежество от незапомнени времена, може да се отстрани единствено чрез знание, и за тази цел обикновено се приема термина “освобождение” (мукти). Това е всичко. Фактът, че характеристиките на освобождението са описани по различни начини доказва, че те са въображаеми.



13. Ако е така, всички усилия, като ученето (букв. слушането), размишляването и т.н., не стават ли безполезни?



Не, не стават. Твърдото убеждение, че няма нито робство, нито освобождение е върховната цел на всички усилия. Тъй като виждането чрез ясно директно преживяване, че робството и освобождението не съществуват, не може да се постигне освен с помощта на гореспоменатите практики, тези усилия са полезни.



14. Има ли някаква достоверност изказването, че няма нито робство нито освобождение?



То е безспорно по силата на директното преживяване, а не просто според свещените текстове.



15. Ако то се преживява, как се преживява?



“Робството” и “освобождението” са просто лингвистични термини. Те нямат реалност сами по себе си. Следователно те не могат да функционират независимо. Необходимо е да се приеме съществуването на някаква основа, на която те се модификации. Ако човек изследва “За кой е това робството и освобождение?”, ще се види, че “те са за мен”. Ако човек изследва, “Кой съм аз?”, той ще види, че няма такова нещо като “аз”. След това ще бъде ясно, като плодът амалака в ръката на човек, че това което остава е собственото истинско съществуване. Тъй като тази истина ще бъде естествено и ясно преживяна от тези, които оставят настрана обикновените вербални дискусии и изследват вътре в себе си, няма съмнение, че всички Себереализирани души имат еднаквото виждане, че няма нито робство нито освобождение, що се касае до истинското Себе.



16. Ако наистина няма нито робство нито освобождение, каква е причината за действителното преживяване на радости и скърби?



Те изглеждат реални, само когато човек се отвърне от истинската си природа. Те не съществуват в действителност.



17. Възможно ли е за човек да узнае директно, без съмнение, какво точно е истинската му природа?



Без съмнение е възможно.



18. Как?



Всеки знае от собствен опит, че дори в дълбок сън, в безсъзнание и т.н., когато цялата подвижна и неподвижна вселена, започваща със земята и свършваща с непроявеното (пракрити), изчезва, той не изчезва. Следователно състоянието на чисто битие, което е присъщо за всеки, и което е винаги директно преживявано, е истинска природа на човека. Заключението е, че всички преживявания, както в просветленото, също така и в непросветленото състояние, които могат да бъдат описани с нови и нови думи, не са истинската природа на човека.





[1] Действията на спящите деца, като ядене и пиене, са действия единствено в очите на другите, а не в техните собствени. Следователно те всъщност не ги извършват, въпреки че изглежда така.



[2] Идеята, че човек е тялото, е това което се нарича хридая-грантхи (възела на Сърцето). От различните възли, този, който свързва съзнателното с безсъзнателното, причинява робството.



[3] Седемте джнана бхумики са:

(I) шубхекча (желание за просветление).

(II) вичарана (изследване).

(III) тануманаса (не-ум).

(IV) саттвапатти (себереализация).

(V) асамшакти (непривързаност).

(VI) падартхабхавана (невъзприемане на обекти).

(VII) туряга (трансцендентност).

Тези, които са постигнали последните четири бхумики са наречени както следва: брахмавид, брахмавидвара, брахмавидваря и брахмавидвариштха.



"Духовни наставления" на английски: http://www.sriramana...instruction.zip



Архивни филми: http://www.megavideo.com/?d=2QE0SLNH
0

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users