Сахаджа форум: Рамана Махариши - Упадеша Манджари или Духовни наставления - Част 1 - Сахаджа форум

Jump to content

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Рамана Махариши - Упадеша Манджари или Духовни наставления - Част 1

#1 Guest_Търсач_*

  • Group: Guests

Posted 17 September 2011 - 07:42 AM

Духовни наставления

(Упадеша Манджари)



Шри Натанананда, един от най-ранните последователи, записал разговора, който се състоял един ден между Бхагаван и негови поклонници. Те били систематизирани, разширени и показани на Бхагаван, който одобрил текста. След това бил публикуван под името Упадеша Манджари или Духовни наставления.



Благослов



Търся убежище в свещените стъпала на благословения Рамана, който извършва цялата работа по сътворението, поддържането и поглъщането, докато остава изцяло непривързан, и който ни пази, пробуждайки ни за реалността, за да мога да запиша думите Му подобаващо.



Важността на работата



Покланяйки се с инструментите (на мисълта, словото и тялото) в свещените лотосови нозе на Бхагаван Шри Рамана Махариши, самото въплъщение на безначалния, безкраен и върховен Брахман, Сатчитананда (Съществуване, Съзнание, Блаженство), събрах този букет от цветята на Неговите наставления (упадеша манджари) за благото на тези, които са най-зрели измежду търсещите освобождение и са почитани от учените, за да могат да украсят себе си с тях и да постигнат спасение.

Тази книга е резюме на безсмъртните думи на великата душа, Шри Рамана Махариши, чиито учения изцяло разпръсват съмненията и грешните представи на смирената личност, така както слънцето разсейва тъмнината.

Субектът на тази книга е вечният Брахман, който сияе като най-връхната точка и сърцето на всички Веди и Агами.

Темата на тази работа е несравнимата Себереализация (атма сиддхи), която е възхвалявана от всички Упанишади, и която е висшето благо, търсено от всички възвишени стремящи се (брахмавиди).



Първа глава

Наставление

(Упадеша)



1. Какви са признаците на истинския учител (Садгуру)?



Устойчиво установен в Себето, с безпристрастен поглед към всичко, с непоклатим кураж винаги и навсякъде, при всякакви обстоятелства, и т.н.



2. Какви са признаците на искрения ученик (садшишя)?



Пламенно копнеещ за отстраняването на скръбта и постигането на радост и интензивно отхвърлящ всички видове светски удоволствия.



3. Какви сa характеристиките на инструкциите (упадеша)?



Думата “упадеша” значи “близо до мястото на седене” (упа – близо, деша – място на седене). Гуру, който е въплъщение на Това, което е обозначено с термините Сат, Чит и Ананда (Съществуване, Съзнание и Блаженство), кара ученика да осъзнае, че е удрян от радости и скърби поради възприемането на формите на обектите на сетивата, отклонявайки се от истинското си състояние, като го установява в собствената му природа без разграничаване.

Упадеша значи също и показването на отдалечения обект като съвсем близък. Или да се накара ученика да осъзнае, че Брахман, който той вярва, че е далечен и различен от него, всъщност е близък и не е различен от него.



4. Ако е вярно, че Гуру е собственото Себе (Атман), какъв е принципът, лежащ в основата на доктрината, че колкото и издигнат да е ученикът или каквито и окултни сили да притежава, той не може да постигне Себереализация (аттмасиддхи) без Милостта на Гуру?



Макар че състоянието на Гуру от гледна точка на абсолютната истина е като това на всеки един човек, много е трудно Себето, което поради невежество е станало индивидуална душа (джива), да осъзнае истинското си състояние или природа без Милостта на Гуру.

Всички умствени концепции биват контролирани просто от присъствието на истински Гуру. Той би казал на този, който арогантно твърди, че е достигнал далечния бряг на океана на знанието или на този, който арогантно претендира, че може да извърши неща, които са едва ли не невъзможни: “Да, ти си научил всичко, което може да се научи, но позна ли себе си? И ти, който си способен да вършиш дела, които са почти невъзможни, видя ли себе си?”. Запитани така, те ще увесят глави (в срам) и ще замлъкнат. Така става очевидно, че единствено чрез Милостта на Гуру и чрез нищо друго, е възможно да познаеш себе си.



5. Какви са признаците на Милостта на Гуру?



Те са отвъд думите или мислите.



6. Ако е така, защо е казано, че ученикът осъзнава истинското си състояние чрез Милостта на Гуру?



Това напомня на слон, който се събужда, виждайки лъв в съня си. Точно както слонът се събужда, просто от виждането на лъва, така и ученикът се събужда от съня на невежеството в будността на истинското знание, благодарение на благосклонния поглед на Гуру, изпълнен с Милост.



7. Какъв е смисълът на изказването, че природата на истинския Гуру е тази на Върховния Бог (Сарвешвара)?



Ако индивидуалната душа, която иска да постигне състоянието на истинско знание или състоянието на Божественост (Ишвара), постоянно практикува преданост към Него, тогава Бог, който е свидетелят на тази индивидуална душа, и който е идентичен с нея, идва в човешка форма , когато предаността на индивидуалната душа достигне своята зрялост, с помощта на сат-чит-ананда. Тази тройка присъщи характеристики и формата и името, които те милостиво приемат, под формата на благословия, абсорбират ученика в Себе си. Съгласно тази доктрина, Гуру наистина може да бъде наречен Бог.



8. Как тогава някои велики личности постигат знание без Гуру?



Само за малцина зрели хора, Бог се появява като Светлината на Знанието и им предава осъзнаването на истината.



9. Какъв е краят на пътя на предаността (бхакти) и пътя на Сиддханта (т.е. Шаива Сиддханта)?



Да узнаеш истината, че действието, извършено с несебична преданост с помощта на тройката пречистени инструменти (тяло, реч и ум), в качеството на служител на Бог, става действие на Бога, като оставаш свободен от чувството за “аз” и “мое”. Това е същата истината, която Шаива Сиддхантините наричат парабхакти (висша преданост) или живеенето в служба на Бог (ирай-пани-ниттал).



10. Какъв е краят на пътя на знанието (джнана) или Веданта?



Да узнаеш истината, че “Азът” не е по-различен от Господ (Ишвара) и да бъдеш свободен от чувството на извършващ действията (каритритва, ахамкара).



11. Може ли да се каже, че краят на двата пътя е един и същ?



Каквото и да е средството, целта е унищожаването на чувството за “аз” и “мое”, а понеже са взаимозависими, унищожението на едното от тях причинява унищожението на другото; следователно, за да се постигне това състояние на тишина, което е отвъд мисли и думи ще е достатъчен или пътя на знанието, който отстранява чувството за “аз”, или пътя на предаността, който отстранява чувството за “мое”. Затова няма съмнение, че края на пътя на предаността и на знанието е един и същ.



12. Какво е егото?



Егото е индивидуалната душа във формата на “аз”. Себето, което е с природата на интелигентност (чит), няма чувство за “аз”. Нито пък неодушевеното тяло притежава чувство за “аз”. Мистериозната поява на измамното его между интелигентността и неодушевеното, бидейки корена на всички проблеми, при унищожаването му, чрез което и да е средство, това което реално съществува, ще бъде видяно, такова каквото е. Това се нарича освобождение (мокша).





Втора глава

Практика

(Абхяса)



1. Какъв е методът на практиката?



Понеже Себето на човек, който се опитва да постигне Себереализация не е различно от него и няма никакво друго равно на това постижение или висше спрямо него, то Себереализацията е единствено реализация на собствената природа. Търсещият освобождение осъзнава без съмнение или погрешни схващания своята истинска природа чрез различаването на вечното от преходното и никога не се отклонява от естественото си състояние. Това е известно като пътя на знанието. Това е изследването, водещо до Себереализация.



2. Може ли пътят на знанието да се следва от всички търсещи?



Той е подходящ само за зрели и готови за него души. Останалите трябва да следват различни методи в съответствие със състоянието на техните умове.



3. Кои са другите методи?



Те са: (1) стути, (2) джапа, (3) дхяна, (4) йога, (5) джнана и т.н.



(1) Стути е пеенето на възхвали на Бога с дълбоко чувство на преданост.

(2) Джапа е произнасянето на имена на богове или свещени мантри като Ом ментално или вербално. (Следвайки методите на стути и джапа, умът понякога ще е концентриран (букв. затворен), а понякога ще е разсеян (букв. отворен). Прищявките на ума няма да станат ясни за тези, които следват тези методи).

(3) Дхяна означава повторението на имена и др., умствено (джапа) с чувство на преданост. Чрез този метод състоянието на ума ще се разбере лесно, защото умът не може да бъде едновременно концентриран и разсеян. В състоянието на дхяна, няма контакт с обектите на сетивата, а когато има контакт с обектите на сетивата, това не е дхяна. Следователно тези, които са в това състояние, могат да наблюдават прищявките на ума и чрез възпирането на появата на други мисли го фиксират в дхяна. Съвършената дхяна е устойчиво пребиваване в Себето (букв. пребивавайки във формата на “Това” – тадакаранилай).

Тъй като медитацията се случва по изключително фин начин в източника на ума, не е трудно да се възприемат възходите и спадовете на мислите.

(4) Йога: Източникът на дишането и на ума е един и същ; следователно стихването на едното, води до безусилно стихване на другото. Практиката на успокояването на ума чрез контрол на дишането (пранаяма) е наречена йога.

Фиксирайки своите умове върху психични центрове като сахасрара (хилядолистния лотос), йогините остават за определен период от време без осъзнаване на техните тела. Докато това продължава, те, изглежда, са потопени в някаква радост. Но когато умът, който е бил спокоен се появи (стане активен отново), той възвръща светските си мисли. Затова е необходимо да се тренира с помощта на практики като дхяна, винаги когато стане външно ориентиран. Тогава той ще достигне състояние, в което няма нито затихване, нито появяване.

(5) Джнана е унищожаването на ума, който е накаран да приеме формата на Себето чрез постоянна практика на дхяна или изследване (вичара). Затихването на ума е състояние, в което са прекратени всички усилия. Тези, които са установени в това състояние, никога не се отклоняват от тяхното истинско състояние. Термините “тишина” (мауна) и бездействие се отнасят само и единствено към това състояние.



4. Състоянието на покой изисква ли усилие или е безусилно?



Безусилното състояние не значи мързел. Всички светски дейности, които обикновено са наречени усилия, са извършени с помощта на част от ума и с чести прекъсвания. Но действието в хармония със Себето (атма вявахара), или когато си вътрешно спокоен, е интензивно действие, което е извършено с целия ум и без прекъсване.

Мая (илюзията или невежеството), която не може да бъде унищожена от друго действие, е напълно унищожена чрез интензивно действие, наречено “тишина” (мауна).



5. Каква е природата на мая?



Мая е това, което ни заставя да смятаме за несъществуващо Себето, Реалността, която е винаги присъстваща, всепроникваща и самосияеща, а за съществуващи индивидуалната душа (джива), светът (джагат) и Бог (пара), които бяха убедително доказани, като несъществуващи винаги и навсякъде.



6. Ако Себето сияе изцяло от само себе си, защо не е познато от всички хора, както обикновено като останалите обекти от света?



Каквито и отделни обекти да са познати, това е Себето, което знае себе си във формата на тези обекти, понеже това което е известно като знание или съзнаване е единствено могъществото на Себето (атма шакти). Себето е единственото съзнаващо нещо. Няма нищо отделно от Себето. Ако има такива обекти, те всички са неодушевени и следователно не могат нито да знаят себе си, нито да се познават един друг. Понеже Себето не познава истинската си природа, то привидно е потопено и борещо се в океана на раждане (и смърт) във формата на индивидуална душа.



7. Макар че Бог е всепроникващ, от изказвания като ”обожават Го по Негова милост” изглежда, че Той може да бъде познат единствено чрез Неговата милост. Как тогава индивидуалната душа може чрез собствени усилия да постигне Себереализация при отсъствието на милостта на Бог?



Докато Бог значи Себето, и докато Милост значи Божието присъствие или откровение, няма време когато Бог остава непознат. Ако светлината на слънцето е непозната за нощната птица, то вината е единствено на птицата, не на слънцето. По същия начин, може ли неосъзнаването на Себето, което е винаги с природата на съзнание, вината да е на друг, а не собствена? Как може грeшката да е на Себето? Заради самата природа на Бог, която е Милост, Той е наричан “благославящия с Милост”. Следователно на Бог, чиято същност е самата Милост, не му се налага да дава Неговата милост. Нито пък има определено време, когато дава Своята Милост.



8. Kоя част от тялото e местопребиваването на Себето?



Обикновено е сочено Сърцето от дясната страна на гърдите. Това е така, понеже ние обикновено сочим дясната страна на гърдите, когато ние индикираме себе си. Някои казват, че сахасрара (хилядолистния лотос) е местопребиваването на Себето. Но ако това беше истина, главата не би следвало да клюмва, когато заспим или припаднем.



9. Каква е природата на Сърцето?



Свещените текстове я обясняват така:

Между двете гърди, зад гърдите и над коремната област, има шест органа с различни цветове[1]. Този, който прилича на цвят на водна лилия и е разположен на два пръста вдясно от средата, е Сърцето. Той е обърнат надолу и отвътре е с мъничко отверстие, което е седалище на гъста тъмнина (на невежеството), изпълнена с желания. Всички психични нерви (нади) зависят от него. То е жилището на жизнените сили, ума и светлината (на съзнанието)[2].

Но макар че е описано така, значението на думата Сърце (хридаям) е Себето (Атман). Изразено с термините Съществуване, Съзнание, Блаженство, Вечност и Цялост (Сат, Чит, Анандам, Нитям, Пурнам), то не притежава характеристики като вън и вътре или горе и долу. Това състояние на покой, в което всички мисли свършват, е Себето. Когато Сърцето е осъзнато като това, няма възможност за дискусии за неговото местоположение в тялото или извън него.



10. Защо в ума се появяват мисли за множество обекти, дори когато няма контакт с външни обекти?



Всички такива мисли възникват поради латентните тенденции (пурва самскарите). Те се появяват единствено за индивидуалното съзнание (джива), която е забравила истинската си природа и е станала външно ориентирана. Каквито и неща да се възприемат, трябва да се направи изследването “Кое е това което ги възприема?”; и изведнъж, те ще изчезнат.



11. Как трите фактора (познаващ, познато и знание), които са неналични в дълбок сън, самадхи и т.н., се появяват в Себето (в състоянията будно и сън със съновидения)?



Oт Себето израстват в следния ред:



(I) Чидабхаша (отразеното съзнание), което е вид сияйност.

(II) Джива (индивидуалното съзнание) или наблюдателят на първата концепция.

(III) Феноменът, който е този свят.



12. Когато Себето е свободно от идеята за знание и незнание, как може да се каже, че прониква цялото тяло във формата на съзнание, или че дава съзнателност на сетивата?



Мъдрите хора казват, че има връзка между източника на различните психични нерви и Себето, и че тя е възела на Сърцето, че връзката между съзнателното и безсъзнателното ще съществува, докато не е разсечена с помощта на истинско знание, че също както фината и невидима сила на електричеството пътува през жиците и прави всички удивителни неща, така и силата на Себето пътува през психичните нерви и прониквайки цялото тяло, дава съзнателност на сетивата, и че ако този възел е разсечен, Себето ще остане, каквото винаги е – без атрибути.



13. Как може да има връзка между Себето, което е чисто знание и трите фактора, които са относително знание?



Това е като начина на работене на киното (виж таблицата).

Както картината се появява на екрана, докато лентата на филма хвърля сенки през лещите, така и феноменалният свят ще продължи да се появява за индивида в будно състояние и съня със съновидения, докато има латентни умствени впечатления. Също както лещите уголемяват малките петънца на лентата на филма до огромен размер и разкриват впоследствие множество картини, така и умът уголемява склонностите, които са като филизи, разрастващи се в дървото на мислите и разкриват впоследствие безброй светове. Отново, както светлината на лампата е видима само когато няма филм, така Себето свети без трите фактора, когато умствените концепции във формата на склонности са отсъстващи в състоянията на дълбок сън, безсъзнание и самадхи. Както лампата свети през лещите, като остава незасегната, Себето осветява егото (Чидабхаша) и т.н. оставайки незасегнато.
Posted Image
14. Какво е дхяна (медитация)?



Това е постоянното пребиваване като Себето, без отклоняване по какъвто и да е бил начин от собствената си истинска природа и без чувството, че се медитира. Тъй като тогава човек не е осъзнат ни най-малко за различните състояния (будно, сън със съновидения и т.н.), дълбокият сън също се счита за дхяна.



15. Каква е разликата между дхяна и самадхи?



Дхяна е постигната чрез преднамерено ментално усилие; в самадхи няма такова усилие.



16. Какви са факторите, които трябва да се имат в предвид в дхяна?



Важно е този, който е установен в Себето (атмаништха) да вижда, че не се отклонява ни най-малко от тази абсорбция. Отклонявайки се от своята истинска природа той може да види пред себе си сияйни отблясъци, да чуе (необичайни) звуци или да наблюдава като реални видения на богове, появяващи се вътре и извън него. Той не трябва да се заблуждава от тях и да забравя себе си.



17. Какви са правилата на поведение, които трябва да следва аспирантът (садхака)?



Умереност в храната, умереност в съня и умереност в речта.



18. Докога трябва да практикува човек?



Докато умът достигне безусилното естествено състояние на свобода от концепциите, и докато чувството за “аз” и “мое” не престанат да съществуват.



19. Какво е значението на пребиваването в самост (екантаваса)?



Тъй като Себето е всепроникващо, няма обособено място за усамотяване. Състоянието на свобода от менталните концепции е наречено “пребиваване в самост”.



20. Какъв е признакът на мъдростта (вивека)?



Нейната красота лежи в свободата от илюзията, веднъж осъзнавайки истината. Страх има само за онзи, който вижда дори и най-малка двойственост във Върховния Брахман. Докато има идея, че Себето е тялото, човек не може да бъде осъзнаващ истината, какъвто и да е той.



21. Ако всичко се случва според кармата (прарабдха, резултатът от действията в миналото), как човек да преодолее пречките за медитация (дхяна)?



Прарабдха безпокои само този, който е с външно ориентиран, а не с вътрешно ориентиран ум. Този, който търси истинското си Себе, няма да се бои от никакви препятствия.



22. За да се установи човек в Себето (атмаништха) , аскетизмът (санняса) ли е най-важното условие?



Усилието, приложено за да се премахне привързаността към тялото, наистина води до установяване в Себето. Зрелостта в мисленето и изследването, сама по себе си премахва привързаността към тялото, а не фазите в живота (ашрами) като ученик (брахмачарин) и т.н. Понеже привързаността е в ума, а фазите се отнасят към тялото, как може следването на фазите на тялото да премахнат привързаността в ума? Тъй като зрелостта в мисленето и изследването се отнасят към ума, единствено те могат, чрез изследване от страна на същия ум, да премахнат привързаностите, които се промъкват в него поради невнимание. Но тъй като аскетизмът (саннясашрама) е средство за постигане на безстрастие (вайрагя), а безстрастието подпомага изследването, то присъединяването към духовния сан на аскетите, може да се счита за средство за изследване чрез безстрастие. Вместо да си пропилява живота, като влиза в духовния сан на аскетите преди човек да е готов за него, по-добър е семейният живот. За да се установи ума в Себето, което е неговата истинска природа, е необходимо последния да се раздели със семейството на склонностите (санкалпите) и съмненията (викалпите), т.е. да се отречеш от семейството (самсара) (в ума). Това е истинският аскетизъм.



23. Установено е правило, че докато има и най-малката идея “аз съм извършващият действията”, не може да се постигне Себепознание, но възможно ли е семейния аспирант да извършва задълженията си правилно, без това чувство?



Тъй като няма правило, че действието трябва да зависи от чувството на извършващ действията, не е необходимо да се чудиш, дали действаш с чувството на извършител или не. Макар че управителят на правителствената хазна може изглежда в очите на другите, че изпълнява задълженията си внимателно и отговорно през целия ден, той ще извършва работата си без привързаност, разсъждавайки “Аз нямам истинска връзка с всички тези пари”, и без чувство на въвлеченост в ума си. По същия начин, мъдрият семеен човек, действайки без привързаност, подобно на инструмент в ръцете на друг, може да извършва без привързаност различните семейни задължения, които му се падат според неговата миналата карма. Действието и пътя на знанието не си пречат едно на друго.



24. От каква полза за семейството си е мъдрия семеен човек, който е нехаещ за комфорта на тялото си и от каква полза е семейството за него?



Макар че е напълно нехаещ за комфорта на тялото си, ако поради миналата му карма, семейството му трябва да преживява чрез неговите усилия, той може да се разглежда като извършващ служене на другите. Ако е питано, дали извлича някаква полза от изпълняването на семейните задължения, може да се каже, че след като вече е придобил състоянието на пълно удовлетворение, което е върховното постижение и най-висша благодат, то за него няма нищо за постигане като изпълнява семейните си задължения.



25. Как може прекратяването на дейността и умиротворяването на ума, да се постигнат насред семейните задължения, изискващи постоянна активност?



Дейностите на мъдрия човек съществуват само в очите на другите, но не и в неговите собствени, и въпреки че извършва огромно количество задачи, той всъщност нищо не прави. Следователно неговите дейности не повлияват на бездействието и покоя на ума, защото той знае истината, че всички активности просто се случват в негово присъствие и той нищо не прави. Затова той ще остане като тих свидетел на всички дейности, които се случват.



26. Също както миналата карма на мъдреца е причината за неговите сегашни активности, няма ли впечатленията (васаните) от настоящите му активности, да му повлияят в бъдеще?



Мъдрец е само този, който е свободен от всички латентни склонности (васани). Така че как може тенденциите на кармата да афектират върху този, който е вечно необвързан от дейностите?



27. Какво е значението на брахмачаря?



Единствено изследването в Брахман може да се нарече брахмачаря.



28. Ще бъде ли практиката на брахмачаря, която е следвана в съгласие с (четирите) установени фази на живота (ашрамите), средство за постигане на знанието?



Тъй като различните средства на пътя на знанието, като контрол на сетивата и др., са включени в брахмачаря, то тези целомъдрени практики, следвани от учениците (брахмачарини), са много благоприятни за тяхното усъвършенстване.



29. Може ли някой да стане аскет (санняса) директно от фазата на ученика (брахмачаря)?



Тези, които са компетентни, не се нуждаят от формалните встъпвания във фазите на брахмачаря и т.н. в съответния ред. Този, който е осъзнал Себето, не различава различните фази на живота. Следователно няма фаза, която му помага или пречи.



30. Губи ли нещо аспирантът (садхакът) като не следва правилата на кастите и установените фази на живота?



Тъй като постигането на (ануштана, букв. практиката на пътя на) Знанието е крайната цел на всички останали практики, няма правило, че човекът, намиращ се в някоя фаза от живота и постоянно стремящ се към Знание, е ограничен да следва правилата, заложени за тази фаза на живота. Ако следва правилата на кастата и установените фази на живота, той го прави за доброто на света. Той не извлича никаква изгода от спазването на правилата. Нито пък губи нещо като не ги спазва.



Аудио записът на Упадеша Манджари на тамил: Кликнете тук, за да слушате аудиото



Филмът "The Eternal Light" на английски: http://www.megavideo.com/?d=ILP1QA7I



Същият филм "Вечный Свет" на руски: http://video.yandex....e4free/view/73/
0

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users