Сахаджа форум: Рамана Махариши - Вичара Санграхам или Себеизследването - Част 1 - Сахаджа форум

Jump to content

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

Рамана Махариши - Вичара Санграхам или Себеизследването - Част 1

#1 Guest_Търсач_*

  • Group: Guests

Posted 17 September 2011 - 07:38 AM

Себеизследването е първата работа на Махариши, която е писал. Тя е съставена през 1901 година, когато е бил около 22 годишен младеж. Съвършено осъзнал Себето [1], той вече бил Джняни (Мъдрец) в сияйното блаженство на Божественото Знание. По това време живеел в пещерата Вирупакша на хълма Аруначала. Около него вече се били събрали няколко ученика. Въпреки че всъщност не е давал обет за мълчание, рядко говорел и изписвал отговорите на някои въпроси, поставени му от Гамбхирам Сешая, един от най-ранните му предани. Последният ги преписал в дневника си. След смъртта му, с дневника се сдобил брат му. Въпросите и отговорите били редактирани от Натанананда и публикувани със съгласието на Бхагаван под името Вичара Санграхам или Себеизследването. Впоследствие те били видоизменени под формата на есе. В настоящата работа е представена оригиналната форма.

В това произведение няма и следа от незрялост и юношество. Учителят е писал с авторитета на пълно духовно знание, както и в по-късните си години. Всичките му обяснения, както вербални така и написани, засягат, но не чрез суха теория, практическите въпроси по пътя към Себереализацията. Обаче това тук се различава от по-късните изложения в едно важно отношение, или в това че обяснява не само пътя на Себеизследването, но и други пътища като медитация върху тъждеството със Себето и йогическия път, базиран на контрола на дишането. Самият той е предписвал само Себеизследването или предаността към Гуру. Той би казал: “Има два пътя: “Кой съм аз?” и предаността”.

Защо е обхванал и споменал индиректни и по-сложни методи в това първо обяснение? Oчевидната условна причина е, че ученикът, за които са написани е чел книги за тези различни методи и е питал за тях. Може би също, в по-широк смисъл, е уместно да има първо едно генерално обяснение на различните методи преди да започне да предписва наставленията, които е давал през целия си живот. Разбира се, другите методи, въпреки че са описани, едва ли са препоръчани.

Контролът на дишането, който е обяснен, разбира се, не е просто физическо упражнение. Духовното значение на упражнението е това, което го прави висша наука. “Наука” е наистина точната дума за това, т.е. традиционната индийска наука за себепречистването. Тя е неразбираема за западния читател, който няма предварителни знания за нея, понеже, като всяка наука, тя си има технически речник, който не позволява адекватното й разбиране без обширни тълкования. Трябва да се разбере, че пишейки обяснението, Мъдрецът е разчитал, че човекът, до когото е адресирано то, има техническо знание за тази наука. Утешение за западните читатели е, че той нито е препоръчвал, нито е предписвал този път, а в по-късните му работи е едва споменаван. За тях не е необходимо да изучат нейната терминология.



Благослов



Има ли някакъв начин за обожаване на Висшето, което е всичко, освен устойчиво пребивавайки като Него!



1

Ученик: Учителю! Кое е средството за постигане на състоянието на вечно блаженство, вечно свободно от страданието?



Учител: Независимо от изявлението на Ведите, че когато има тяло, има и страдание, това състояние е дирeктно преживяване на всички хора; следователно човек трябва да изследва своята истинска природа, която е вечно безтелесна и да остане като нея. Това е средството за постигане на това състояние.



2

Ученик: Какво се има предвид под изказването, че човек трябва да изследва истинската си природа и да я разбере?



Учител: Опитности като “аз отидох; аз дойдох; аз бях; аз направих”, идват естествено при всеки. В тези преживявания “аз” съзнанието не се ли явява субект за тези различни действия? Начинът да разбереш истинската си природа е изучаването на действителната природа на това съзнание чрез изследване, оставайки като Себето.



3

Ученик: Как човек да изследва “Кой съм aз?”?



Учител: Действия като “отиване” и “идване” принадлежат единствено на тялото. И така, когато човек казва, “аз дойдох, аз отидох”, това е равнозначно да се каже, че тялото е “Аза”. Но може ли да се каже, че тялото е “Аз” съзнанието, след като тялото не е било преди да се е родило, съставено е от пет елемента, несъществуващо е в състоянието на дълбок сън и става труп след смъртта? Moже ли за това тяло, което е инертно като дървен дънер да се каже, че сияе като “Аз-Аз”? Следователно, “аз – съзнанието”, което възниква по отношение на тялото се отнася към самомнението (тарбодхам), егоизма (аханкара), незнанието (авидя), мая, нечистотата (мала) и индивидуалната душа (джива). Може ли да не се изследва това? Не е ли за наше спасение изявлението на всички свещени текстовe, че унищожаването на “самомнението” чрез изследване е освобождение (мукти)? Следователно разглеждайки тялото като труп, дори без да се произнася думата “аз”, човек трябва внимателно да изследва “Сега, какво е това, което се появява като 'аз'?”. След това в Сърцето ще засияе неизразимо озарение под формата на “Аз-Аз”. Или, едновременно с изчезването на ограниченото и множеството мисли, там ще засияе от само себе си неограниченото и единно чисто Съзнание. Ако човек остане в покой без да напуска това (състояние), егоизмът или чувството за отделеност под формата “аз съм тялото” ще бъде тотално разрушено и накрая последната мисъл, т.е. “аз-формата”, също ще угасне, както огънят изгаря камфора [2]. Великите мъдреци и свещените текстове декларират, че това е единственото освобождение.



4

Ученик: Когато се изследва коренът на “самомнението”, който е във формата на “аз”, възникват безброй всякакви различни мисли и нито една отделна “аз” мисъл.



Учител: Независимо дали иминителният падеж, който е първият падеж, се появява или не, изреченията, в които другите падежи възникват имат за база първия падеж. По същия начин, всички мисли, които възникват в Сърцето, имат за своя база егоизма, който е първата ментална форма - “аз”, или разпознаването на формата ”аз съм тялото”. Следователно появяването на егоизма е причината и източника за възникването на всички други мисли. Затова ако самомнението, като форма на егоизма, който е корена на илюзорното дърво на самсара (робството, състоящо се в превъплъщението), е унищожено, всички други мисли ще загинат напълно като изкоренено дърво. Каквато и мисъл да израстне като препятствие в садханата (духовната дисциплина) на човека, на умът не трябва да се позволява да се въвлича в нейна посока, а трябва да бъде оставен да почива в Себето, което е Атман; всеки трябва да остане свидетел на каквото и да се случва, възприемайки отношението: “Каквито и странни неща да се случват, нека се случват; нека видим!”. Това трябва да бъде практиката на всеки. С други думи, никой не трябва да се индентифицира с проявленията и никой, никога не трябва да напуска Себето. Това е истинското средство на унижожаването на ума (манонаса), чиято природа е да вижда тялото като себе, и който е причината за всички гореспоменати пречки. Този метод, който лесно унищожава eгоизма, заслужава да се нарече преданост (бхакти), медитация (дхяна), концентация (йога) и знание (джнана). Понеже Бог, който е с природата на Себето, сияейки като “Аз”, пребивава в Сърцето, понеже свещените текстове декларират, че самата мисъл е окова, най-добрата практика е да останеш в покой, като никога не забравяш Него (Бог, Себето), разтваряйки ума, който е форма на “аз-мисълта”, без значение чрез какво средство, в Него. Това е крайното учение на свещените текстове.



5

Ученик: Дали изследването е средство за отстраняването на фалшивото вярване на себичността само на грубото тяло или е средство за отстраняването на фалшивото вярване на себичността също и във финото и каузалното тяло?



Учител: Именно грубото тяло подхранва съществуването на останалите тела. Във фалшивото вярване под формата “аз съм тялото” са включени всичките три тела, състоящи се от пет обвивки. Унищожението на фалшивото вярване на себичността в грубото тяло е унищожаването на фалшивото вярване на себичността в другите тела. Така че изследването е средство за отстраняването на фалшивото вярване на себичността в трите тела.



6

Ученик: Докато има различни модификации на вътрешния орган, т.е. манас (мисъл), буддхи (интелект), читта (памет) и аханкара (егоизъм), как може да се каже, че унищожаването само на ума е освобождението?



Учител: В свещените книги обяснението на природата на ума е следното: “Умът е формиран от усвоената фина част от храната, която приемаме; той расте със страстите като привързаността и oтвращението, желанието и гнева; бидейки съвкупност от ума, интелекта, паметта и егото, приема общото наименование “ум”; характеристиките, които притежава са мисленето, волята и др.; понеже е обект на Съзнанието (Себето) е това, което се вижда, т.е. е инертен; дори инертен, той изглежда съзнателен, заради асоциирането си със Съзнанието (като нагорещената до червено желязна топка и огъня в нея); той е ограничен, преходен, пристрàстен и променящ се като смола, злато, восък и др.; той е с природата на всички елементи (на феноменалното съществуване); неговото местоположение е лотоса на Сърцето, както мястото на сетивото за виждане са очите и т.н.; той е придатък на индивидуалната душа; мислейки за обекта се трансформира във формата му и заедно със знанията в мозъка, той се движи като поток по каналите на петте сетива, съединява се с обектите чрез мозъка (асоцииран със знанието) и така познава и преживява обектите и получава удовлетворение. Тази субстанция е умът.” Така както една и съща личност е наречена с различни имена поради различните дейности, които извършва, така един и същ ум е наречен с различни наименования (ум, интелект, памет и его), не заради някакви реални различия, а понеже има различни аспекти. Умът сам по себе си е форма на всичко, т.е. душата, Бог и света; когато чрез знанието остане като Себето, настъпва освобождение, чиято природа е Брахман. Това е учението.



7

Ученик: Ако тези четири – ум, интелект, памет и его – са едно, защо в същото време са посочени различни местоположения за тях?



Учител: Наистина, казано е, че гърлото е мястото на ума, лицето или сърцето – на интелекта, пъпът – на паметта, а Сърцето или сарванга на егото; въпреки горе споменатото, сумата от тях е умът или вътрешният орган, чието разположение е единствено в Сърцето. Това е окончателното, декларирано от свещените текстове.



8

Ученик: Защо е казано, че единствено умът, който е вътрешният орган, сияе като форма на всичко или като душа, Бог и свят?



Учител: Като инструменти за познаване на обекти, сетивните органи са външни и се наричат външни сетива; а умът е наречен вътрешно сетиво, защото е вътрешен. Но разделението на вътре и вън се отнася единствено към тялото; всъщност няма нито вътре, нито вън. Същността на ума си остава чиста като етера. Това, което се разбира под Сърце или ум, е разположението на елементите (на феноменалното съществуване), което изглежда като вътрешно и външно. Затова няма съмнение, че цялото феноменално съдържание от имена и форми са самата природа на ума. Всичко това, което се появява вън, реално е вътре, а не е вън. За да се схване това, във Ведите се казва, че Сърцето е природата на всичко. Това, което е наречено Сърце не е нищо друго освен Брахман.



9

Ученик: Как може да се каже, че Сърцето не е нищо друго освен Брахман?



Учител: Въпреки че Себето се наслаждава на собствените си преживявания в състоянията будно, сън със съновидения и дълбок сън, пребивавайки съответно в очите, гърлото и Сърцето, всъщност никога не напуска собственото си основно седалище, Сърцето. В лотоса на Сърцето, който е природата на всичко или с други думи, в ума-етер сияе светлината на Себето под формата на “Аз”. Като сияе така във всички, това висше Себе е описано като свидетел (сакши) и като трансцендентно (турия, буквално четвъртото). Безличностният Върховен Брахман, който сияе във всички тела като вътрешен за светлината под формата на “Аз”, е Себе-етер (или знаене-етер) и единствено това е Абсолютната Реалност. Това е Свръхтрансцендентът (туриятита). Затова е казано, че това, което е наречено Сърце, не е нищо друго освен Брахман. Още повече, поради причината, че Брахман сияе в сърцето на всички души като Себе, на Брахман [3] е дадено името “Сърце“. Значението на думата хридаям, когато се раздели на “хрит-аям”, всъщност е Брахман. Адекватно доказателство, че сияещият като Себето Брахман е разположен в сърцата на всички е, че всички хора, когато казват “Аз” се идентифицират като посочват гърдите си.



10

Ученик: Ако цялата вселена е форма на ума, тогава не следва ли, че вселената е илюзия? Ако е така, защо във Ведите е споменато създаването на вселената?



Учител: Няма никакво съмнение, че вселената е най-обикновена илюзия. Основната цел на Ведите е да се узнае Абсолютния Брахман, след като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова Ведите допускат създаването на света, а не заради друго. Още повече, на незрелите са казва, че творението произлиза от Брахман и се разгръща последователно като пракрити (първичната природа), махат таттва (великия интелект), танматрите (фините същности), бхутите (грубите елементи), света, тялото и т.н.; докато в същото време на зрелите се казва, че светът се e появил от само себе си чрез собствените ни мисли като сън, породен от липсата на Себепознание. Така от това, че сътворението на света е обяснено по различни начини става ясно, че целта на Ведите почива единствено в учението за истинската природа на Брахман, след разкриването по един или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е илюзия, всеки може да узнае директно в състоянието на Реализация, което е осъзнаването на собствената ни блажена същност.



11

Ученик: Преживяването на Себето възможно ли е за ума, чиято природа е постоянна промяна?



Учител: Докато саттва гуна (съставната част на пракрити, която се отнася до чистотата, интелигентността и др.) е природата на ума и докато ума е чист и неопетнен като етер, това което се нарича ум всъщност е природата на знанието. Когато остава в естествено (чисто) състояние, той дори не е името “ум”. Ум се нарича това, което има неправилно знание и бърка едно нещо с друго. (Изначално) чистият саттва ум с природата на чисто знание, поради неведение забравя своята природа-знание и се трансформира в света под влиянието на тамо гуна (съставна част на пракрити, която се отнася до тъпотата, инертността и др.). Под влиянието на раджо гуна (съставна част на пракрити, която се отнася до дейностите, страстите и др.) си представя “аз съм тялото и т.н.; светът е реален” и в резултат на привързаността и отвращението, трупа заслуги и грехове. Оттук, поради остатъчните впечатления (васаните) се стига до повтарящо се раждане и смърт. Но умът, очистен от замърсяване (грях), чрез действия без привързаност, изпълнявани в продължение на много минали животи, слуша ученията на свещените текстове от истински Гуру, разсъждава върху значението им и медитира, за да постигне естественото състояние на ума във формата на Себето или Брахман, което е резултат от продължителното съзерцаване на Брахман. Така ще бъдат отстранени трансформацията на ума в света като аспект на тамо гуна и свързания с много движение в него аспект на раджо гуна. Когато това очистване се случи, умът става фин и неподвижен. Така както парчето фина коприна не може да се шие с тежък метален лост или както детайлите на фини обекти не могат да се различат с лампа, чийто пламък трепка на вятъра, така и Реалността (Себето), която е много фина и неизменна, не може да бъде преживяна единствено от ум, който е нечист и е под влияние на раджас и тамас. Но в чистия ум, който е станал фин и неподвижен чрез медитация, описана по-горе, блаженството на Себето (Брахман) ще се разкрие. Тъй като без ума не може да има преживяване е възможно пречистеният ум да бъде надарен с изключително фина форма (вритти) и да изпита блаженството на Себето, оставайки в тази форма (във формата на Брахман). Тогава това, че собственото Себе е с природата на Брахман, ще бъде яснo преживяно.



12

Ученик: Възможно ли е гореопсаното преживяване на Себето за ум, който трябва да изпълнява функциите си в съответствие с неговата прарабдха (миналата карма, почнала да дава плодове) в условията на емпиричното съществуване?



Учител: Актьорът брахмин може да играе множество различни роли в спектакъл, но в същото време мисълта, че е брахмин не напуска ума му. По подобен начин, когато някой е ангажиран с различни емпирични действия, трябва да има твърдата убеденост “Аз съм Себето”, без да допуска възникването на фалшивата идея ”Аз съм тялото и т.н.”. Ако умът почне да се разсейва, тогава незабавно всеки един трябва да изследва “О-о! Ние не сме тялото и т.н. Кои сме ние?” и така трябва да възстанови ума в това (чисто) състояние. Изследването “Кой съм аз?” е най-важното средство за отстраняването на всички страдания и постигането на върховно блаженство. Когато по този начин умът oстане в покой в естественото си състояние, хармоничното преживяване на Себето се появява без усилие. След това, сетивните удоволствия и болки няма да вълнуват ума. Тогава всички феномени ще се появяват като сън, без възникване на привързаност. Постоянното помнене на неограниченото Себе е истинска бхакти (преданост), йога (контрол на ума), джнана (знание) и всякакви други аскези. Така казват мъдреците.



13

Ученик: Когато има действие, свързано с работа, ние не сме нито извършители, нито наслаждаващи се. Дейностите принадлежат на трите инструмента (умът, речта и тялото). Можем ли да останем непривързани, разсъждавайки така?



Учител: След като умът е накаран да стои в Себето, което е неговото божество и e оставен безразличен към емпиричните въпроси, като не се отклонява от Себето, как може умът да мисли за споменато горе? Не са ли такива мисли окови сами по себе си? Когато такива мисли възникват поради остатъчните впечатления (васани), умът трябва да се възпре да тече в тяхна посока, да се положат усилия той да се държи в Себето и да се направи безучастен към емпиричните въпроси. Не трябва да се дава почва в ума на мисли като: “Това добро ли е?” или “Онова добро ли е?”, “Това може ли да се направи?” или “Онова може ли да се направи?”. Всеки трябва да е бдителен, дори преди появата на такива мисли и да държи ума си в естественото му състояние. Ако допусне появата им, такъв (неспокоен) ум ще ни навреди, преструвайки се на наш приятел; така както врагът, преструващ се на приятел ни събаря долу. Не изникват ли такива мисли, причинявайки все повече и повече злини, понеже се забравя собственото Себе? Докато е истина, че мисленето чрез разграничението “Аз нищо не правя; всички действия се извършват от инструментите” е средство да предпазим ума да тече заедно с такива мисли васани, не следва ли също, че умът трябва да бъде обуздан чрез разграничението, споменато горе, единствено и тогава, когато той тече заедно с такива мисли васани? Може ли умът, установен в Себето, да мисли за ”аза” и “аз извършвам емпирично това и това”? Чрез всички възможни начини, всеки трябва постепенно да изгради стремеж да не забравя своето истинско Себе, което е Бог. Ако това се изпълни, всичко ще е изпълнено. Умът не трябва да се насочва към каквото и да било другo. Дори докато извършва действията, които са резултат от прарабдха карма подобно на луд, всеки трябва установи ума си в Себето, като не позволява да възникне чувството “аз действам”. Нима хилядите бхакти (отдадени) не вършат своите безброй емпирични действия с отношение на безучастност?



14

Ученик: Какво е истинското значение на санняса (отричането)?



Учител: Санняса е единствено отричането от “аз-мисълта”, а не изоставянето на външните обекти. Този, който се е отрекъл от това (“аз-мисълта”), остава един и същ, независимо дали е сам или е насред обширната самсара (емпиричния свят). Също както умът, когато е концентриран върху някой обект не забелязва други неща, дори и да са изключително близо, така и мъдрецът може да извършва множество действия, но в действителност не прави нищо, защото е оставил ума си да почива в Себето, без да позволява “аз-мисълта” да възниква. Както в съня си на човек му се струва, че пада стремглаво надолу, но в действителност е неподвижен, така и незнаещият, т.е. човек, от когото “аз-мисълта” не е заличена, въпреки че остава сам в постоянна медитация, всъщност извършва всички емпирични действия. Така казват мъдрите.



15

Ученик: Умът, сетивните органи и т.н., имат способността да възприемат; защо тогава са разглеждани като възприети обекти?



Учител:

Дрик (Познаващ) Дришя (Познато)

1. Виждащ Гърне (Видяно)



По нататък,

2. Окото Тяло, Гърне и т.н.

3. Сетивото за виждане Окото

4. Умът Сетивото за виждане

5. Индивидуалната душа Умът

6. Съзнанието (Себето) Индивидуалната душа



Както е показано на горната схема, ние - съзнанието, сме наречени дрик (познаващ) и познаваме всички обекти. Категориите, включително гърнето и т.н., са видими обекти, а докато са такива са и познаваеми. В таблицата “знание-незнание (т.е. познаващ-познато)”, дадена горе, сред познаващите и обектите на познанието се вижда, че един познаващ е във връзка със друг, така че докато един обект е свързан с друг, реално никоя от тези категории е познаващият. Макар че сме наречени “познаващ”, понеже ние познаваме всичко, а не “познато”, защото не сме познати от нищо друго, сме наречени “познаващ” единствено във връзка със познатите обекти. В действителност, обаче, това което се нарича “познато”, не е отделно от нас. Така че ние сме Реалността която трансцендира тези две (познаващия и познатото). Всичко останало попада в категорията познаващ-познато.



16

Ученик: Как егото, душата, Себето и Брахман се оказват тъждествени?



Учител:

Пример Илюстриран като

1. Желязната топка Егото

2. Топлината в нажежената Душата, която се появява като наслагване

желязна топка върху Себето

3. Светлината в нажежената Светлината на съзнанието, т.е.

желязна топка неизменният Брахман, който сияе в душата .................................................... на всяко тяло

4. Пламъкът на огъня Всепроникващият Брахман, който е един



От примера, даден горе, ще бъде ясно как егото, душата, свидетелят и всесвидетелят се оказват тъждествени.

Както във восъка на свещта на ковача има много и различни метални частички и всичко изглежда като една восъчна маса, по същият начин в дълбок сън, грубото и фино тяло на всички индивидуални души са потопени в космическата мая, която е незнание и е с природата на пълен мрак, и докато душите не са разтворят в Себето като се слеят с Него, те навсякъде виждат само мрак. От мракът на дълбокия сън, възниква финото тяло, т.е. егото, а от него (егото) съответно възниква грубото тяло. След появяването си, егото изглежда като наложено върху чистата природа на Себето, както в примера с нагорещената желязна топка. И така, без душата (джива), която е ума или егоизма, съединена със светлината на Съзнанието, не може да има свидетел на душата или Себето, а без Себето няма Брахман, който е свидетеля на всичко. Както в желязната топка, изчукана в разнообразни форми от ковача, огънят не се променя по никакъв начин, така и в душата, която се въвлича в множество преживявания, изпитвайки удоволствие и болка, светлината на Себето не се променя ни най-малко и като етера, То е всепроникващото чисто знание, което е Едно и сияе в Сърцето като Брахман.



17

Ученик: Как човек да осъзнае, че Себето сияе в Сърцето като Брахман?



Учител: Както за елементът етер се знае, че изпълва пламъка на лампата, едновременно отвътре и отвън, без никаква разлика и граници, такa и Знанието-етер, което е в светлината на Себето в Сърцето, изпълва без никаква разлика и граници отвътре и отвън тази светлина на Себето. Това се има предвид под Брахман.



18

Ученик: Как трите състояния на съзнанието, трите тела и т.н, които са въображаеми, се появяват в светлината на Себето, която е еднa, неделима и самопораждаща се? Дори и да се появявят, как да се осъзнае, че единствено Себето остава вечно неподвижно?



Учител:

Пример Илюстриран като

1. Лампата Себето

2. Вратата Сънят

3. Прагът на вратата Махат таттва

4. Вътрешните стени Незнанието или каузалното тяло

5. Огледалото Егото

6. Прозорците Петте когнитивни сетивни органи

7. Вътрешната стая Дълбокият сън, в който каузалното тяло е

...................................... проявено

8. Средната стая Сънуването, в което финото тяло е проявено

9. Външният двор Будното състояние, в което грубото тяло е ....................................... проявено

Posted Image

Себето, което е лампата (1), сияе от само себе си във вътрешната стая, т.е. каузалното тяло (7), което се характеризира с незнание и е изобразено като вътрешната стена (4), а сънят е изобразен като вратата (2); когато поради жизнения закон обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън е отворена, се появява отражението на Себето в его-огледалото (5), което е поставено след прага на вратата – махат таттва (3); така его-огледалото осветява средната стая, т.е. състоянието на сън със съновидения (8), а през прозорците, които са петте когнитивни сетивни органи (6), осветява външния двор, т.е. будното състояние (9). Когато, отново, поради жизнения закон обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън се затваря, егото се преустановява заедно с бодърстването и сънуването, и остава да сияе вечно само Себето. Примерът дава обяснение за неподвижността на Себето, каква е разликата между Себето и егото, и как се появяват трите състояния на съзнанието и трите тела и т.н.



19

Ученик: Въпреки че слушах обясненията за характеристиките на изследването в големи детайли, умът ми на най-малко не придоби покой. Каква е причината за това?



Учител: Причината е отсъствието на сила или еднонасоченост на ума.



20

Ученик: Каква е причината за отсъствие на умствена сила?



Ученик: Средствата, които правят всеки човек квалифициран за себеизследване са мeдитация, йога и т.н. Всеки трябва да придобие вещина в тях, чрез усилена практика, и така да осигури поток от едни и същи ментални модификации, който е естествен и благотворен. Когато умът стане зрял по този начин, научавайки за себеизследването, той изведнъж ще осъзнае своята истинска природа, която е Себето и ще остане в пълен покой без да се отклонява от това състояние. За ума, който не е готов, незабавната реализация и покой са трудни за постигане само чрез научаване за себеизследването. Но ако човек практикува средствата за контрол на ума за известно време, накрая покоят на ума може да бъде постигнат.



21

Ученик: От средствата за контрол на ума, кое е най-важното?



Учител: Контролът на дишането е средството за контрол на ума.



22

Ученик: Как се контролира дишането?



Учител: Дишането може да се контролира или чрез пълно задържане (кевала кумбхака) на дъха или чрез регулиране на дишането (пранаяма).



23

Ученик: Какво е пълно задържане на дъха?



Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в Сърцето, без издишване и вдишване. Това се постига чрез медитация върху жизнения източник и т.н.



24

Ученик: Какво е регулиране на дишането?



Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в Сърцето, чрез издишване, вдишване и задържане, съгласно инструкциите, дадени в текстовете за йога.



25

Ученик: Защо контролът на дишането е средството за контрол на ума?



Учител: Няма съмнение, че контролът на дишането е средство за контрол на ума, защото както умът, така и дишането, са част от жизнения дъх, защото и двата имат обща подвижна природа, защото и двата имат един и същ източник, и защото когато единият от тях е контролиран и другият е под контрол.



26

Ученик: След като контролът на дишането води само до покой на ума (манолая), а не до неговото унищожаване (манонаса), как може да се каже, че контролът на дишането е средство за изследване, което цели унищожението на ума?



Учител: Свещените текстове учат, че средствата за достигане на Себереализация са два вида – пътя на йога с осем степени (аштанга йога) и пътя на знанието с осем степени (аштанга джнана). Чрез регулиране на дишането (пранаяма) или чрез пълно задържане (кавала кумбхака), които са една от степените на йога, умът се поставя под контрол. Без да се остава на това равнище, ако се практикува следващата дисциплина, която е отдръпване на ума от външни обекти (пратяхара), най-накрая Себереализацията, която е плод на изследването със сигурност ще бъде постигната.



27

Ученик: Кои са степените на йога?



Учител: Яма, нияма, асана, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. От тях:

1. Яма: Това означава култивирането на принципи на добро поведение като: ненасилие (ахимса), истинност (сатя), не-крадене (астея), целомъдрие (Брахмачаря) и неприемане на дарове (апариграха).

2. Нияма: Това означава съблюдаване на някои правила за добро поведение като: чистота (шауча), удовлетвореност(сантоша), аскеза (тапас), изучаване на свещените текстове (свадхая) и преданост към Бог (Ишварапранидхана).

3. Асана: От различните пози, осемдесет и четири са най-важни. От тях, четири: симха, бхадра, падма и сиддха са превъзхождащи. От тях, най-добрата е сиддха. Така декларират йога текстовете.

4. Пранаяма: Според мерките предписани от свещените текстове, издишването на жизнения дъх е речака, вдишването е пурака и задържането му в Сърцето е кумбхака. Визирайки “мярка”, някои текстове казват, че речака и пурака, трябва да бъдат еднакви по мярка, а кумбхака - два пъти мярката, докато други текстове казват, че ако речака е една мярка, пурака трябва да е две мерки, а кумбхака - четири. Под “мярка” се има предвид времето, което би отнело произнасянето на Гаятри мантра един път. Така пранаямата, съставена от речака, пурака и кумбхака, трябва да се практикува всекидневно, според възможностите, бавно и постепенно. Тогава, за ума ще се появи желание да почива в блаженство, без да се движи. След това, всеки трябва да практикува пратяхара.

5. Пратяхара: Това е контролът на ума, чрез избягване на въвличането му в посока на външни имена и форми. Умът, който досега е бил разсеян, сега е контролиран. Средствата за това са: (1) медитация върху пранава, (2) фиксиране на вниманието между веждите, (3) фиксиране на вниманието във върха на носа, (4) съзерцаване на нада. Умът, станал еднонасочен по този начин, ще бъде годен да стои на едно място. След това, трябва да се практикува дхарана.

6. Дхарана: Това е фиксирането на ума на място, което е подходящо за медитация. Местата, които са най-подходящи за медитация са Сърцето и Брахмарандхра (отверствието в короната на главата). Човек трябва да съзерцава, че в центъра на осем листния лотос [4] свети като пламък Божеството, което е Себето, т.е. Брахман, и да фиксира ума си там. След това, всеки трябва да медитира.

7. Дхяна: Това е медитацията посредством “Аз съм Той” мисълта, че човек не е по различен от природата на гореспоменатия пламък. Също така, ако човек изследва “Кой съм аз?”, той ще осъзнае, че това, което сияе в Сърцето като “Аз-Аз”, е Божественото Себе, както декларират свещените текстове: “Брахман, който е навсякъде, сияе в Сърцето като Себето, което е свидетелят на интелекта”. Тази форма на съзерцание е най-добрата медитация.

8. Самадхи: В резултат на осъществяването на гореспоменатата медитация, умът се разтваря в обекта на медитация, без да дава убежище на идеи като “аз съм това и това; аз правя това и това”. Това фино състояние, в което дори мисълта “Аз-Аз” изчезва е самадхи. Ако се практикува това всеки ден, внимателно и без да се заспива, Бог скоро ще даде върховното състояние на пълния покой на ума.





[1] Атман



[2] Без да останат никакви утайки.



[3] В сърцата на всички индивидуални души, това което сияе е Брахман и затова е наречен Сърце – Брахма Гита



[4] 8 листчета с по 125 подлистчета правят 1000 листенца.

Posted Image
0

Page 1 of 1
  • You cannot start a new topic
  • You cannot reply to this topic

1 User(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users